Израел
След края на Втората световна война, Великобритания изтегля силите си от мандата в Палестина, а ООН разделя територията на арабска и израелска държава. Това разпределение е отхвърлено от арабите. В последствие израелците постигат победи над тях в поредица от военни конфликти, които не слагат край на дълбоко вкорененото напрежение между двете страни. Окупираните от Израел територии след 1967г. не се включват в профила на страната, освен ако това не е отбелязано изрично другаде. На 25 април 1982г. Израел се оттегля от Синай, като следва предписанията на мирния договор от 1979г., подписан с Египет. В съгласие с рамковото споразумение от Конференцията с Мадрид, през октомври 1991г. са проведени двустранни преговори между Израел, палестински представители и Сирия, които целят постигането на дълготрайно решение на споровете. На 13 септември 1994г. израелски и палестински високопоставени служители подписват Декларация на принципите, позната като Споразумението от Осло. Тя урежда условията по преходния период на палестинско самоуправление. Всички неизяснени териториални спорове и диспути от друго естество с Йордания са уредени на 26 октомври 1994г. с мирния договор между Израел и Йордания. В допълнение на 25 май 2000г. Израел се оттегля едностранно от южен Ливан, който е под израелска окупация от 1982г. През април 2003г. президентът на САЩ Буш, в сътрудничество с ЕС, ООН и Русия, формира така наречения Квартет, който заема водеща роля в създаването на „пътната карта за мир”, която цели окончателно решаване на конфликта до 2005г. То ще се базира на реципрочни постъпки, направени от двете страни, и ще доведе до създаването на две държави: Израел и демократична Палестина. Въпреки това, прогресът към окончателно споразумение е възпрепятстван от израело-палестински прояви на насилие между септември 2003г. и февруари 2005г. През февруари в Шарм ал-Шейх е постигнато споразумение между Израел и Палестина, в която междувременно се урежда прекратяване на огъня. Тези действия намаляват значително проявите на насилие. През лятото на 2005г. Израел едностранно се оттегля от ивицата Газа, като евакуира заселници и военен персонал, но запазва контрол върху по-голяма част от входните пунктове към територията. Изборът на Хамас за оглавяващ Палестински законодателен съвет води до замразяване на отношенията между Израел и Палестинската власт през януари 2006г. Ехуд Олмерт е назначен за министър председател през март 2006г. Той прокарва план за едностранно евакуиране на по-голяма част от селищата, разположени на Западния бряг. Това решение следва проведената през юни-юли 2006г. военна операция на Израел в Газа и 34 дневния конфликт с Хизбула в Ливан през юни-август 2006г. Олмерт подновява преговори с Палестинската власт през юни 2007г., след като Хамас взема контрол върху ивицата Газа, а президентът Махмуд Абас сформира ново правителство, в което не участва Хамас. През септември 2008г. вълна от скандали за предполагаема корупция принуждава Олмерт да подаде оставка, но той остава на министър председателското място до март 2009г., след като общите избори през февруари довеждат до сформирането на ново коалиционно правителство от Бенямин Нетаняху.
